пчеларска кооперация

[nachtigal]

КАК ЗАЦИКЛИ ПЧЕЛАРСКАТА КООПЕРАЦИЯ “НЕКТАР 43” В ПЛЕВЕН
/Наръчник за желаещите да регистрират пчеларска кооперация/

Годините 1997, ’98, ’99 бяха много тежки за пчеларството. Европа беше залята от евтиният китайски мед на цена 0,70 – 0,80 долара за килограм. Доларът беше около 2,50 лв. При цена на захарта 0,80 – 0,90 лева за килограм, търговците изкупуваха меда по 1,00-1,20 лв.
За неспециалистите искам веднага да поясня, че пчеларство без захар не върви. Добрите пчелари още от ранна пролет – края на март започват да подхранват със захарен сироп, независимо, че в крайните пити може да има още мед. Семействата много бързо се развиват, изграждат си венец от пресен мед над пилото и когато започне да цъфти акацията, кошерът е пълен с пчели, които пълнят магазините със качествен стоков мед. Ако това предварително подхранване не се извърши, пчелите най-напред зареждат с акациев мед венеца от празни килийки над пилото и докато заредят, акацията прецъфти и стоков мед няма. По данни от най-голямото пчеларско списание “American bee journal”, препоръчва се преди медосбора да се даде 3 до 5 кг захар на кошер. Често се случва, като се свалят магазините през м. август да се окаже, че в плодника меда е много малко и трябва да се даде по няколко килограма захар /във вид на сироп/ за да може семейството да презимува.
Чувах да се говори, че на световният пазар качественият мед се изкупува на едро 1,2 – 1,40 и повече долара за килограм. Прежалих сериозна за моите възможности сума, купих си компютър и започнах да сърфирам из “океана” Интернет. Скоро попаднах на най-големият пчеларски портал – http://www.beekeeping.com , ръководен то известния Gilles Ratia. От там отворих World Honey Market – Germany industry overview на Martin Braunstein и лъсна истината! Най-големият търговец на мед в Европа – Германия за 1999 г. е изкупила 1032 тона мед от България средно по 1,19 долара за кг, при съотношение 1 US$= 1,65 DM!- или при 1 DM=1 лев- 1,19 Х1,65=1,9635 лева за килограм! При изкупна цена на едро средно 1,10 лева, търговците получават 0,96 лева – печалба почти 100%!
Извадих на принтера всичко това и го занесох в пчеларския клуб. Вдигна се страшна гюрултия! Единодушно решихме да опитаме да изнасяме директно нашият мед. Оказа се , обаче, че на международния пазар медът се търгува само хомогенизиран, филтриран и налят в специални варели по 300 кг. Съоръженията за тази подготовка са скъпи и за това са необходими усилията и средствата на голяма група пчелари. Решихме да учредим кооперация, за да съберем необходимите средства. Бях изненадан, но избраха мен за председател. Регистрирахме пчеларска кооперация “Нектар 43” – гр. Плевен.
Заменихме вилата на Областния пчеларски съюз в с. Байкал, за една голяма неизползвана сграда в с. Горна митрополия, където проектирахме да се монтират съоръженията за преработка и склад на пчелните продукти. И тук имаше големи разправии, но нейсе. Ако опиша и тази епопея, Наръчника ще стане много дълъг.
Най-напред решихме да посетим няколко преработватели-търговци на мед, за да видим какво представляват съоръженията за преработка на меда. За съжаление, въпреки предупрежденията ми, Р. Б. се беше обадил по телефона, че “Идваме да видим съоръженията, за да си направим и ние такива”. В Ст. Загора след дълги молби Палхутев ни показа съоръженията си, в Нектаркооп София без уговорки ни показаха всичко, а Стефан Курдов отказа да ни допусне при съоръженията си. Предложи ни срещу заплащане да ни изготви документация. Личното ми мнение е, че е напълно прав. Това е т. н. “Ноу хау”, което в нормалните държави струва много пари, още повече ние щяхме да му станем конкуренти.
От това , което видях в работещите преработвателни предприятия, ми направиха впечатление някои недостатъци:
- Нисък кпд на камерите за затопляне и разтопяване на меда, което води до по-големи разходи за енергия.
- Липса на контролни и регулиращи уреди за да се избегне прегряването на меда. Това ще увеличава количеството на ХМФ и ще доведе до по-голямо разграждане на съдържащите се в меда ензими и аминокиселини.
- Никаква грижа за работещите. След разтапянето на меда работниците влизат в загрятата до 60-80 градуса па Целзий камера, изнасят празните тенекии и зареждат пълни. Човек, който е наблюдавал процеса, казва, че след зареждането, от дрехите им може да се изстиска вода.
Отбелязах си и други по дребни недостатъци.
Направих няколко чертежа за по-рационално изработена система, и ги представих в местния клон на “Булмонт”, където изработват цистерни и тръбопроводи от хром-никелова стомана. В комплекта влизаха:
- Камера за затопляне на меда;
- Цистерна за 5 тона мед с шнек за разбъркване;
- Цистерна за 10 тона мед с шнек за разбъркване.
След 1 седмица ми дадоха оферта за изработване с ориентировъчни цени.
Междувременно агентите на търговците започнаха открита агитация против кооперацията. Надълго и на широко обясняваха на пчеларите как големите търговци ще ни вземат клиентите и ще ликвидират кооперацията. По-късно разбрах, че са дали кредит на няколко пчелари, за да си купят захар за започването на сезона и тези пчелари станаха най-яростните противници на кооперацията. Пуснаха се слухове, че съм получил инфаркт, че съм си писал заплата 400 лева, въпреки че бях декларирал, че ще работя за кооперацията без заплащане.
След отправена от ръководството на кооперацията молба, областният управител Милчо Илиев нареди на един от подчинените му инженери да направи чертежи за преустройство на сградата в с. Горна митрополия за нуждите на преработвателното предприятие. Разработката беше направена в кратък срок.
Пуснах обяви в Интернет, че кооперацията търси спонсори. След няколко дни ми се обади по телефона координатора за проекти – г-ца Калина Стефанова от американската агенция FLAG /Firm Level Assistance Group/ . Разпита ме какво представлява кооперацията, какви са нашите намерения, имаме ли данъчна регистрация и Булстат. След като получи положителен отговор, ми предложи да дойда в агенцията на площад Македония №1, 13 етаж и да представя документите на кооперацията. Каза ми , че тази агенция е учредена от САЩ и има за цел да подпомага малкият и среден бизнес и че може да ни отпуснат безвъзмездна финансова помощ.
Уведомих членовете на управителния съвет и на следващата сутрин заедно с един от активистите на кооперацията- Р. Б. се представихме във FLAG. Приеха ни консултанта по маркетинг и продажби Бил Мейз /Bill Mays/, още един американец, на който нямам визитната картичка и г-ца Стефанова, която превеждаше. След като разгледаха документите на кооперацията, ни разпитаха подробно за целите, възможностите и проблемите на кооперацията. Обясних им, че основният ни проблем е доставката на оборудване за първоначална обработка на меда – камера за загряване и разтопяване, голяма цистерна – поне 5 тона за хомогенизиране на меда, шнекова помпа за прехвърляне на меда, лаборатория за проверка качествата на меда, мотокар и др. Казаха ни, че могат да ни отпуснат до 25000 долара безвъзмездно, но желаят да дойдат в Плевен, да видят сградата, която сме осигурили, да видят нашите пчелини. Предупредиха ни, че не могат да ни дадат нито цент повече от 25000 долара и че носят голяма отговорност, ако дадените пари потънат и кооперацията не заработи. Предложих им да дойдат в Плевен на следващият ден и те приеха.
На следващият ден, в уреченото време пристигнаха с кола представителите на FLAG – двамата американци и асистент-координатора Калина Стефанова. Показахме им сградата в с. Горна Митрополия и два пчелина, след което г-ца Стефанова предложи да обсъдим нашето предложение в състав : тя и двамата американци и от наша страна –

Председателя на Областния пчеларски съюз и член на Управителния съвет на кооперацията В. П., бъдещият директор на преработвателното предприятие Р.Б. и председателя на кооперацията – сиреч аз.
Направих подробно експозе за развитието на кооперацията, като описах какво ще искаме от FLAG :
- Камера за разтапяне на меда;
- Цистерна за 5 тона мед от хром-никелова стомана;
- Шнекова помпа за прехвърляне на меда;
Всичко това в размер на 25000 долара. Обърнах внимание, че лаборатория за изследване на меда и мотокар за товарене на варелите с мед първата и втората година няма да купуваме, тъй като лабораторията ще ни трябва само за 1 месец в годината, а мотокар – 1 ден за товарене на камиона. Предполагаме, че за първата година няма да можем да продадем повече от 20 тона. Изследванията на меда ще ни прави лабораторията на Окръжната ветеринарна служба, а мотокар ще вземем под наем за 1 ден. Освен това за момента нямаме и средства. Запитаха ни имаме ли клиенти, на които да продадем меда. Представих писма по електронната поща от 2 немски фирми, които заявяваха, че мед с това качество са готови да платят по 1,80 марки, като дойдат с техен превоз в нашият склад в Плевен. Тогава медът се изкупуваше от нашите търговци по 1,00 – 1,10 лв. Направи ми впечатление, че г-ца Стефанова преведе директно писмата от немски на английски на американците.
Гостите поискаха да чуят какво ще кажат и другите от кооперацията. Стана Председателят на Областния пчеларски съюз и член на Управителният съвет на кооперацията В.П. и заяви дословно: “До тук добре, но като начало ще ни трябват още 200000 лева /100000 долара/.” Предварително го бях предупредил да не искаме повече пари, защото ще ни отрежат напълно. Така ми каза предния ден Стефанова. В действителност гореизброените съоръжения в размер на 25000 долара като начало бяха напълно достатъчни.
След като Стефанова преведе, американците бяха много ядосани, станаха и заявиха следното: “Вие не сте убедителни. Единият казва, че 25000 долара са достатъчни да заработи кооперацията, а другият иска още 100000 долара. За какво ви са тези още 100000 ?”
Отговора на В.П. беше: “Ами за лаборатория, за мотокар”.
Бил Мейс каза: Защо настоявате да купувате лаборатория, след като ще ви трябва само за 1 месец работа, а електрокара за 1 ден в годината?. Бяха много ядосани и си тръгнаха веднага.
След това запитах В.П. : “Защо изтърси всичко това? Бях те предупредил изрично, а и това като начало беше напълно достатъчно! Сега не е социалистическото време. Трябват ти 100, искаш 200, дават ти 100 и никой не те пита после направил ли си нещо или не. ” Отговорът беше:
“ Те и без това нямаше да дадат нищо”
Отговорих: Казаха ми, че са помагали и на други. Споменаха ми, че са финансирали някаква шивашка кооперация и тя е заработила добре. Те ни предложиха да ни помогнат, дойдоха веднага, огледаха подробно всичко. По-късно научих, че същата агенция е купила холандска сушилня за зърно за 200000 долара на фермера Борис Михайлов, с когото се запознах по-късно.
Така зацикли пчеларската кооперация “Нектар 43”- Плевен. Не можах да си изясня, дали някой от търговците предложи нещо на В. П. или той беше движен от социалистическата инерция.
инж. Сава Дончев donchevs@mail.bg
И кооперация не става лесно- примера го виждате.
Friday, November 25, 2005

[коко]

КАК ЗАЦИКЛИ ПЧЕЛАРСКАТА КООПЕРАЦИЯ “НЕКТАР 43” В ПЛЕВЕН
/Наръчник за желаещите да регистрират пчеларска кооперация/

Годините 1997, ’98, ’99 бяха много тежки за пчеларството. Европа беше залята от евтиният китайски мед на цена 0,70 – 0,80 долара за килограм. Доларът беше около 2,50 лв. При цена на захарта 0,80 – 0,90 лева за килограм, търговците изкупуваха меда по 1,00-1,20 лв.
За неспециалистите искам веднага да поясня, че пчеларство без захар не върви. Добрите пчелари още от ранна пролет – края на март започват да подхранват със захарен сироп, независимо, че в крайните пити може да има още мед. Семействата много бързо се развиват, изграждат си венец от пресен мед над пилото и когато започне да цъфти акацията, кошерът е пълен с пчели, които пълнят магазините със качествен стоков мед. Ако това предварително подхранване не се извърши, пчелите най-напред зареждат с акациев мед венеца от празни килийки над пилото и докато заредят, акацията прецъфти и стоков мед няма. По данни от най-голямото пчеларско списание “American bee journal”, препоръчва се преди медосбора да се даде 3 до 5 кг захар на кошер. Често се случва, като се свалят магазините през м. август да се окаже, че в плодника меда е много малко и трябва да се даде по няколко килограма захар /във вид на сироп/ за да може семейството да презимува.
Чувах да се говори, че на световният пазар качественият мед се изкупува на едро 1,2 – 1,40 и повече долара за килограм. Прежалих сериозна за моите възможности сума, купих си компютър и започнах да сърфирам из “океана” Интернет. Скоро попаднах на най-големият пчеларски портал – http://www.beekeeping.com , ръководен то известния Gilles Ratia. От там отворих World Honey Market – Germany industry overview на Martin Braunstein и лъсна истината! Най-големият търговец на мед в Европа – Германия за 1999 г. е изкупила 1032 тона мед от България средно по 1,19 долара за кг, при съотношение 1 US$= 1,65 DM!- или при 1 DM=1 лев- 1,19 Х1,65=1,9635 лева за килограм! При изкупна цена на едро средно 1,10 лева, търговците получават 0,96 лева – печалба почти 100%!
Извадих на принтера всичко това и го занесох в пчеларския клуб. Вдигна се страшна гюрултия! Единодушно решихме да опитаме да изнасяме директно нашият мед. Оказа се , обаче, че на международния пазар медът се търгува само хомогенизиран, филтриран и налят в специални варели по 300 кг. Съоръженията за тази подготовка са скъпи и за това са необходими усилията и средствата на голяма група пчелари. Решихме да учредим кооперация, за да съберем необходимите средства. Бях изненадан, но избраха мен за председател. Регистрирахме пчеларска кооперация “Нектар 43” – гр. Плевен.
Заменихме вилата на Областния пчеларски съюз в с. Байкал, за една голяма неизползвана сграда в с. Горна митрополия, където проектирахме да се монтират съоръженията за преработка и склад на пчелните продукти. И тук имаше големи разправии, но нейсе. Ако опиша и тази епопея, Наръчника ще стане много дълъг.
Най-напред решихме да посетим няколко преработватели-търговци на мед, за да видим какво представляват съоръженията за преработка на меда. За съжаление, въпреки предупрежденията ми, Р. Б. се беше обадил по телефона, че “Идваме да видим съоръженията, за да си направим и ние такива”. В Ст. Загора след дълги молби Палхутев ни показа съоръженията си, в Нектаркооп София без уговорки ни показаха всичко, а Стефан Курдов отказа да ни допусне при съоръженията си. Предложи ни срещу заплащане да ни изготви документация. Личното ми мнение е, че е напълно прав. Това е т. н. “Ноу хау”, което в нормалните държави струва много пари, още повече ние щяхме да му станем конкуренти.
От това , което видях в работещите преработвателни предприятия, ми направиха впечатление някои недостатъци:
- Нисък кпд на камерите за затопляне и разтопяване на меда, което води до по-големи разходи за енергия.
- Липса на контролни и регулиращи уреди за да се избегне прегряването на меда. Това ще увеличава количеството на ХМФ и ще доведе до по-голямо разграждане на съдържащите се в меда ензими и аминокиселини.
- Никаква грижа за работещите. След разтапянето на меда работниците влизат в загрятата до 60-80 градуса па Целзий камера, изнасят празните тенекии и зареждат пълни. Човек, който е наблюдавал процеса, казва, че след зареждането, от дрехите им може да се изстиска вода.
Отбелязах си и други по дребни недостатъци.
Направих няколко чертежа за по-рационално изработена система, и ги представих в местния клон на “Булмонт”, където изработват цистерни и тръбопроводи от хром-никелова стомана. В комплекта влизаха:
- Камера за затопляне на меда;
- Цистерна за 5 тона мед с шнек за разбъркване;
- Цистерна за 10 тона мед с шнек за разбъркване.
След 1 седмица ми дадоха оферта за изработване с ориентировъчни цени.
Междувременно агентите на търговците започнаха открита агитация против кооперацията. Надълго и на широко обясняваха на пчеларите как големите търговци ще ни вземат клиентите и ще ликвидират кооперацията. По-късно разбрах, че са дали кредит на няколко пчелари, за да си купят захар за започването на сезона и тези пчелари станаха най-яростните противници на кооперацията. Пуснаха се слухове, че съм получил инфаркт, че съм си писал заплата 400 лева, въпреки че бях декларирал, че ще работя за кооперацията без заплащане.
След отправена от ръководството на кооперацията молба, областният управител Милчо Илиев нареди на един от подчинените му инженери да направи чертежи за преустройство на сградата в с. Горна митрополия за нуждите на преработвателното предприятие. Разработката беше направена в кратък срок.
Пуснах обяви в Интернет, че кооперацията търси спонсори. След няколко дни ми се обади по телефона координатора за проекти – г-ца Калина Стефанова от американската агенция FLAG /Firm Level Assistance Group/ . Разпита ме какво представлява кооперацията, какви са нашите намерения, имаме ли данъчна регистрация и Булстат. След като получи положителен отговор, ми предложи да дойда в агенцията на площад Македония №1, 13 етаж и да представя документите на кооперацията. Каза ми , че тази агенция е учредена от САЩ и има за цел да подпомага малкият и среден бизнес и че може да ни отпуснат безвъзмездна финансова помощ.
Уведомих членовете на управителния съвет и на следващата сутрин заедно с един от активистите на кооперацията- Р. Б. се представихме във FLAG. Приеха ни консултанта по маркетинг и продажби Бил Мейз /Bill Mays/, още един американец, на който нямам визитната картичка и г-ца Стефанова, която превеждаше. След като разгледаха документите на кооперацията, ни разпитаха подробно за целите, възможностите и проблемите на кооперацията. Обясних им, че основният ни проблем е доставката на оборудване за първоначална обработка на меда – камера за загряване и разтопяване, голяма цистерна – поне 5 тона за хомогенизиране на меда, шнекова помпа за прехвърляне на меда, лаборатория за проверка качествата на меда, мотокар и др. Казаха ни, че могат да ни отпуснат до 25000 долара безвъзмездно, но желаят да дойдат в Плевен, да видят сградата, която сме осигурили, да видят нашите пчелини. Предупредиха ни, че не могат да ни дадат нито цент повече от 25000 долара и че носят голяма отговорност, ако дадените пари потънат и кооперацията не заработи. Предложих им да дойдат в Плевен на следващият ден и те приеха.
На следващият ден, в уреченото време пристигнаха с кола представителите на FLAG – двамата американци и асистент-координатора Калина Стефанова. Показахме им сградата в с. Горна Митрополия и два пчелина, след което г-ца Стефанова предложи да обсъдим нашето предложение в състав : тя и двамата американци и от наша страна –

Председателя на Областния пчеларски съюз и член на Управителния съвет на кооперацията В. П., бъдещият директор на преработвателното предприятие Р.Б. и председателя на кооперацията – сиреч аз.
Направих подробно експозе за развитието на кооперацията, като описах какво ще искаме от FLAG :
- Камера за разтапяне на меда;
- Цистерна за 5 тона мед от хром-никелова стомана;
- Шнекова помпа за прехвърляне на меда;
Всичко това в размер на 25000 долара. Обърнах внимание, че лаборатория за изследване на меда и мотокар за товарене на варелите с мед първата и втората година няма да купуваме, тъй като лабораторията ще ни трябва само за 1 месец в годината, а мотокар – 1 ден за товарене на камиона. Предполагаме, че за първата година няма да можем да продадем повече от 20 тона. Изследванията на меда ще ни прави лабораторията на Окръжната ветеринарна служба, а мотокар ще вземем под наем за 1 ден. Освен това за момента нямаме и средства. Запитаха ни имаме ли клиенти, на които да продадем меда. Представих писма по електронната поща от 2 немски фирми, които заявяваха, че мед с това качество са готови да платят по 1,80 марки, като дойдат с техен превоз в нашият склад в Плевен. Тогава медът се изкупуваше от нашите търговци по 1,00 – 1,10 лв. Направи ми впечатление, че г-ца Стефанова преведе директно писмата от немски на английски на американците.
Гостите поискаха да чуят какво ще кажат и другите от кооперацията. Стана Председателят на Областния пчеларски съюз и член на Управителният съвет на кооперацията В.П. и заяви дословно: “До тук добре, но като начало ще ни трябват още 200000 лева /100000 долара/.” Предварително го бях предупредил да не искаме повече пари, защото ще ни отрежат напълно. Така ми каза предния ден Стефанова. В действителност гореизброените съоръжения в размер на 25000 долара като начало бяха напълно достатъчни.
След като Стефанова преведе, американците бяха много ядосани, станаха и заявиха следното: “Вие не сте убедителни. Единият казва, че 25000 долара са достатъчни да заработи кооперацията, а другият иска още 100000 долара. За какво ви са тези още 100000 ?”
Отговора на В.П. беше: “Ами за лаборатория, за мотокар”.
Бил Мейс каза: Защо настоявате да купувате лаборатория, след като ще ви трябва само за 1 месец работа, а електрокара за 1 ден в годината?. Бяха много ядосани и си тръгнаха веднага.
След това запитах В.П. : “Защо изтърси всичко това? Бях те предупредил изрично, а и това като начало беше напълно достатъчно! Сега не е социалистическото време. Трябват ти 100, искаш 200, дават ти 100 и никой не те пита после направил ли си нещо или не. ” Отговорът беше:
“ Те и без това нямаше да дадат нищо”
Отговорих: Казаха ми, че са помагали и на други. Споменаха ми, че са финансирали някаква шивашка кооперация и тя е заработила добре. Те ни предложиха да ни помогнат, дойдоха веднага, огледаха подробно всичко. По-късно научих, че същата агенция е купила холандска сушилня за зърно за 200000 долара на фермера Борис Михайлов, с когото се запознах по-късно.
Така зацикли пчеларската кооперация “Нектар 43”- Плевен. Не можах да си изясня, дали някой от търговците предложи нещо на В. П. или той беше движен от социалистическата инерция.
инж. Сава Дончев donchevs@mail.bg
И кооперация не става лесно- примера го виждате.
Friday, November 25, 2005

Изключително полезна информация. Нещо подобно ми се върти в главата, но трябва май да имам едно наум.

[toko652003]

Никои не е казъл че е лесно да направиш цех , но когато кооператорите ги имат средствата , невъзможни неща няма

Ще ти дам пример мой роднина тегли малък кредит и със свои средства общо около 20 хил лева на собствен терен направи малък хлебарски цех , изискванията за не го не са никак малки , и там конкуренцията също не е малка . Цеха проработи и е на печалба
Не нужно цеха да е грандомански . За нуждите на 20-30 пчеларя с по 100-200 кошера трябва нещо по нормално. Меда които ще преработват ще е само техен .Предполагам че ще има и по- малки машини и на по -ниски цени .Помещенията също могат да са по- малки . Решение винаги има.

[коко]

Никои не е казъл че е лесно да направиш цех , но когато кооператорите ги имат средствата , невъзможни неща няма

Ще ти дам пример мой роднина тегли малък кредит и със свои средства общо около 20 хил лева на собствен терен направи малък хлебарски цех , изискванията за не го не са никак малки , и там конкуренцията също не е малка . Цеха проработи и е на печалба
Не нужно цеха да е грандомански . За нуждите на 20-30 пчеларя с по 100-200 кошера трябва нещо по нормално. Меда които ще преработват ще е само техен .Предполагам че ще има и по- малки машини и на по -ниски цени .Помещенията също могат да са по- малки . Решение винаги има.

Благодаря, ще мисля по въпроса.

[toko652003]

Някои има ли информация за цените на преработвателните машини???
говорим за машини с най нисък капацитет.

[toko652003]

Някои има ли информация за цените на преработвателните машини???
говорим за машини с най нисък капацитет.

[toko652003]

Powikah newolqta i si gi namerih

http://www.legabg.com

[nachtigal]

За 1 цистерна 5 т., камера за разтопяване, шнекова помпа помпа за мед с подходящи маркучи преди 5 г. беше около 50000 лв на тогавашните цени прибл. 25000 долара. Дончев

[toko652003]

МАТУРАТОР, за 50 кг мед от неръждаема стомана с кранче


ВАДЕНЕ НА МЕДА
МАТУРАТОРИ


МАТУРАТОРИ (СЪДОВЕ ЗА ЗРЕЕНЕ НА МЕДА) ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ Матуратор се нарича съдът, в който временно се складира медът веднага след центрофугирането, тъй като протича процес на пречистване от най-малките частици, които не са задържани от филтъра. Товa пречистване е възможнo благодарение на голямата разлика в тежестта на меда и парченцата восък. Остатъците се издигат на повърхността заедно с множество малки балончета с въздух, образувани по време на центрофугирането. На повърхността се оформя бяла пяна, която трябва да се отстрани преди медът да бъде източен. Медът е хранителен продукт, поради което трябва да се обръща голямо внимание на хигиената на съдовете. Това е причината всички матуратори да се произвеждат от неръждаема стомана INOX AISI 304. Съобразявайки се със същестуващите норми за съдовете, предназаначени за хранителни продукти, както дъното, така и цилиндърът са споени, посредством нова система, нареченa TIG, без използването на различни спояващи материали. Краищата на стоменения лист се съединяват чрез стопяване в точката на контакт, в среда от газ Аргон. Матураторите с по-малки размери са изработени с плоско дъно. Матураторите от типа “професионал” имат конично дъно за пълно източване на съдовете. Всички видове са снабдени с капак от неръждаема стомана и кранче. Малкият матуратор с капацитет 50 кг, освен че е много удобен за пчелари с 2-3 кошера, е много подходящ за директна продажба на мед на клиенти със собствен буркан, като така се постига предлагане на “наливен мед”. Матураторите с вместимост от 50 до 400 кг могат да бъдат снабдени с филтър с пълен диаметър.

[toko652003]

ФИЛТЪР ФУНИЯ INOX, ГОЛЯМ, за матуратори от 200 и 400 кг


ВАДЕНЕ НА МЕДА
ФИЛТРИРАНЕ


ФИЛТЪР ФУНИЯ INOX, ГОЛЯМ, за матуратори от 200 и 400 кг

[toko652003]

ХОМОГЕНИЗАТОР, за 250 кг мед, от неръждаема стомана INOX с
двойна стена


ПРЕРАБОТКА НА МЕДА
ХОМОГЕНИЗАТОРИ


Едрата или неправилна кристализация е най-лошата реклама на меда. За да се подобри търговския вид на меда в буркани, би могло да се осъществи контролирана фина кристализация, чрез следната техника: смесват се напълно течен мед и друг, който е фино кристализирал по естествен път, като например мед от рапица, в пропорция 9 към 1 при температура от около 25 градуса. Медът се оставя да декантира няколко часа преди затварянето му в буркани, след което се складира на хладно (около 14 градуса). След две седмици медът е напълно кристализирал със същите фини зрънца като меда, използван за осеменяване. Доброто смесване се постига чрез хомогенизатор, който представлява цилиндричен съд с конично дъно. В него посредством бъркалка с перки, задвижвана от моторедуктор, двата различни вида мед се хомогенизират. Хомогенизаторите намират идеално приложение при смесването на медове с различен цвят, като така се постигат единни партиди. Съдът на хомогенизаторите на ЛЕГА е от неръждаема стомана INOX, с двойни стени, пространството между които е запълнено с топла вода, която поддържа необходимата температура. Дъното е конусовидно за цялостно източване, снабдено с кранче INOX със сачма. Перките на въртящата се ос, които смесват меда, се задвижват от моторедуктор и се регулират на височина. Прозрачните капаци имат автоматична обезопасителена блокировка срещу отваряне по време на работа. Базисният модел е с капацитет от 250 кг. мед, но се произвеждат и различни по форма и капацитет модели. На хомогонизаторите могат да бъдат монтирани и алтернатори на скоростта, които позволяват работа при всякаква скорост между 15 и 100 оборота в минута според продукта, който трябва да бъде смесен.

[toko652003]

ПОМПА ЗА МЕД, от неръждаема стомана, с монофазен мотор и количка с гумени колела


ПРЕРАБОТКА НА МЕДА
ПОМПИ


ПОМПА ЗА МЕД от неръждаема стомана, с монофазен мотор и количка с гумени колела

[toko652003]

ПНЕВМАТИЧНА ДОЗИРАЩА МАШИНА, само тяло


ПАКЕТИРАНЕ
ДОЗИРАЩИ МАШИНИ


Дозиращата машина за мед е вече позната на много професионални пчелари от цял свят, които откриват в нея необходимата помощ, която им позволява да постигнат голям обем на производство за малко време. Машината гарантира висока прецизност при изчисляване на грамажа и е практически безшумна. След определянето на грамажа, което се постига само за няколко минути, дозиращата машина има възможност да напълни 450 бурканчета от 1.000 грама за един час, с висока прецизност и чистота и не изисква наличието на специализиран технически персонал. Пневматичната дозираща машина „LEGA” може да напълни бурканчета с вместимост между 50 и 1.000 грама мед. Захранва се с въздух под налягане 6 bar; Дозирането е на обемен принцип - медът се всмуква в цилиндър, който е предварително регулиран според грамажа, и в последствие се прехвърля в бурканчето. Теглото се регулира чрез въртене наляво и надясно на кранче под цилиндъра, като всяко завъртане съответства на 20 грама мед. Когато бурканчето се постави под дюзата, фотоклетка разпознава присъствието му и активира пълненето. Продължителността на цикъла зависи от плътността на меда, но производителността винаги е в рамките на 400 кг. /час. Машината може да всмуква мед дори ако той се намира на един метър под нивото й, тъй като работи на обемен принцип. Всички компоненти, които са в контакт с меда са изработени от неръждаема стомана INOX или от нетоксични материали и лесно се разглобяват за почистване. Поддръжката е минимална и необходимостта от подмяна на частите е ограничена. Основната част се състои от ТЯЛО НА ДОЗИРАЩАТА МАШИНА, която може да бъде допълвана с други компоненти, за да се пригоди към изискванията на клиента.

[toko652003]

ПНЕВМАТИЧНА ДОЗИРАЩА МАШИНА, с матуратор, подставка и въртяща се маса


ПАКЕТИРАНЕ
ДОЗИРАЩИ МАШИНИ


Към настоящия момент това е най-пълната и икономична дозираща машина, в състояние да гарантира висока производителност, голяма приспособимост и надеждност в производството на мед. Матураторът е изработен от неръждаема стомана INOX и е с вместимост 400 кг мед, с конично дъно за пълно източване на меда и кръгло кранче с диаметър 2 “. Поставен е върху носеща конструкция от стоманени профили и е свързан с дозиращата машина чрез „Z” –образна тръба. Тялото на дозиращата машина е същото като описаното по-горе „ ДОЗИРАЩА МАШИНА –САМО ТЯЛО” ( артикул 6950). Автоматичната въртяща се масичка е съставена от носеща метална конструкция от стомана INOX, механизъм на винт за регулиране на височината на машината според височината на бурканчетата и от въртящ се кръг с диаметър 1м, задвижван от монофазен електрически двигател. Специални задвижващи елементи придвижват автоматично празните бурканчета под изходната дюза, а други ги придвижват към изхода, вече пълни и готови за затваряне. По време на процеса, в момента, в който бурканчето достигне точното си място под пълнещата дюза, електрически контрол прекъсва въртенето на кръга и активира фазата на пълнене, отмерва точната доза мед чрез пневматична команда и задвижва нов цикъл. Специални копчета върху командното табло позволяват както ръчно, така и автоматично функциониране на машината и повтарянето на цикъла за 2 или 4 пъти за едно и също бурканче Така когато Ви се наложи спешно да произведете малки серии от буркани с по-голям обем, не е необходимо да се променя зададения обем на дозиращата машина, а е достатъчно да се завърти ръчката на 2 или на 4.

[Гост]

Доколкото виждам,никаде в сайта на фирма лега няма цени.Аз имам един техен каталог с цени ,който е от миналата година,но за съжаление в момента не е в мен.Иначе,само хомогенизатора за мед с капацитет 1000кг,беше някаде около 15-16000 лева.